Летните приключения на Рок

Тук в 4 поста напиши приключенията.

Учебната година в Хогуортс завърши. Имаше тържество, по-точно 2 - общо и на дома победител. Хапване, пийване. Държаха се речи. Но дойде време учениците да се качат на експреса и да се върнат по домовете си. На перона в Лондон Рок беше посрещнат от семейството си. Прегърна ги, качиха се в колата и се прибраха в къщи. През следващите 2-3 дена момчето се разходи из Лондон. Отиде на кино, купи си нова баскетболна топка, понеже бе заложил старата за победа на Рейвънклоу в домовия шампионат. Освен това прочете триста от четиристотин и седемдесет страници от книгата с приключенията на Кубер МакМорн, подарена му по случай края на учебната година. Гореспоменатия беше легендарен, а може би и действителен магьосник живял през 5-ти, 6-ти век. Славеше се със способноста си да става невидим макар че от разказите не ставаше съвсем ясно дали се дължи на заклинание или предмет, стрелбата с лък, вероятно владеещ оклумантика. И също така сред любимите герои на Рок.
И така минаха два или три дена. На следващия обаче родителското тяло го извика в хола на разговор.
- Рок, почна майка му. Искаме да знаеш, че се радваме за това, как си се справил през първата ти година в Хогуортс. Но осъзнахме, че ти липсват познания за света.
- Ама аз имам познания за света - рече нашия герой с недоумение. Вярно, не са кой знае, колко големи..
-  Да за мъгълския знаеш доста - прекъсна го баща му. - Което е добре. Обаче сега говорим за  този на магьосниците.
- Говорих надълго и широко с баба ти - продължи майка му. - Обеща, че ще ти уреди летен стаж в Министерсгвото. Не знаем, точно къде, но каза, че ще се постарае да ти е интересно.
През следващите два дена Рок ходеше намръщен. Все пак стажуването щеше да повлияе на летните му планове. В крайна сметка се примири. Първо: нямаше, какво да направи, второ - родителите му бяха прави, трето реши да го приеме като приключение и четвърто сигурно щеше да му остане свободно време.

Седмица по-късно

 Първият работен ден. На сутринта Рок стана, изми се, облече се и закуси заедно с родителите си. После баща му тръгна към болницата, а той и майка му се отправиха към министерството на магията. Г-жа Хауърд определено изглеждаше доволна по пътя.
- Е добре де, къде в крайна сметка ще работя? наруши тишината момчето.
- Ще видиш - бе отговора. Е не щеше да му каже.
Стигнаха до министерсгвото а, там ги посреща белокоса вещица, чийто корем я изпреварваше с половин метър. Името й бе Ана, но героят на историята я наричаше другоятче.
- Рок, обърна се майка му, след като се поздравиха. - Баба ти ще те поеме от тук. Тя ще те разведе и ще ти покаже работното място.
 Помилва го  леко по косата и тръгна по нейните задачи. А момчето и вещицата влязоха в сградата.
- Под нас - започна да обяснява жената, а Рок слушаше, кимаше в знак, че разбира и се оглеждаше - са отдел Мистерии. Там няма какво да правим засега. Ще започнем от горе надолу.
- Тук - рече бабата, след като бяха на най-горния етаж е спортната секция, където, както знаеш работи майка ти. Ти май не се интересуваш особено от куидич? - Момчето потвърди. -  А залагаш ли?
- Мм случва се - отвърна Рок.
- От време на време може, стига да не се прекалява. Впрочем тук - бяха слезли на долния етаж и продължаваха надолу -  са начините за магическо придвижване. А сега - етаж по-долу - сме в отдел ММС или Международно Магьосническо..
- Дипломацията? - прекъсна я тъмнокоското.
- И така може да се каже - кимна Ана.  Под нас пък е сектора за общуване, т.е контрол на маг. създания.
 Отново продължиха надолу слизайки етаж под този с магическите същества и се оказаха по думите на старата жена при отдела отговарящ за бедствията и авариите. Там бе и комисия: „Достойни за Мъгъли Обяснения". За тях Рок изказа мнение или пък предположение, че общо взето си клатят краката и се надява да не бачка там или при дипломатите. Просто не ставаше за последните. За негово доволство нямаше да е на нито едно от двете места. Междувременно слязоха на долния или последния, непоказан/неизследван етаж. В стаята, където влязоха имаше младеж на около 25г.
- Привет Джоузеф - поздрави го вещицата, а той нея също. - Това е внукът ми, Рок. а това е Джоузеф де Норал от Холандия - Двамамата се ръкуваха. - Ти - обърна се към внука си ще му бъдеш помошник.
Остави ги и си тръгна
- Първи ден, а? - усмихна се младежът. - Вълнуваш ли се? - Момчето кимна. - Ако се притесняваш недей. Накратко на този етаж са аврорите, моята работа е асистент на шефа им, а както каза баба ти, ще ми помагаш
- Шефа на аврорите не се ли казва Макс Небе? - заинтересува се - нашият герой
- Тъкмо той - потвърди Джозеф. Двамата бяха излязли в коридора, а там срещнаха млад мъж на около 30 с къса кестенява , по-скоро тъмно руса коса на среден път. Двамата с Рок си стиснаха ръцете, а Джоузеф представи другия като капитан Алдур Годард
- Тук - продължи холандецът са секцията за злоупотреба с магия. Те общо взето следят дали някой не използва забранени заклинания, с каква цел и на подходящо място и време ли се използват разрешените. А в тази стая - отвори вратата е администрацията на Магисъбора.
 На отрупаната с книжа маса седяха двама магьосници
- Здравей, Джоузеф. Това ли е новия стажант
- Да кимна младежът. - Рок Хауърд. Запознай се с кап. Родгар Естфин*, той е много добър в развалянето на проклятия и кап. Сиахо Риади. - Момчето се ръкува с двамата
Естфин бе в края на 40-те, дългокос, а кестенявата му брада, в която се виждаха бели косми стигаше до средата на гърдите му. Пушеше лула. Сиахо от своя страна изглеждаше с 12-13 год. по-млад. Имаше червена коса на прическа „четка“ и брада тип катинар. Държеше нещо дървено, което предвид дължината си приличаше на бастун или тояга за подпиране.
- А къде.. - почна Ротгар и в това време
 ДРЯЯНН! Вратата се трясна с шум на строшени стъкла и женски глас почна да сипе на непознат език нещо поразително приличащо на ругатни. Собственичката на гласа, а Рок погледна натам се оказа млада и красива жена на около 26-27г с черна, вързана на опашка коса и очи в същия цвят.
- Оу - сепна се тя. - Ти сигурно си заекът? - бе минала на английски. - Кап. Верена Ерми - подаде ръка. - Ама недей гледа така - подсмихна се
- А ти не стряскай така хората - чу се нов женски глас. Новодошлата беше с две или три години по-голяма от Верена, с кафяви очи и също кестенява  коса падаща по плешкките, а по привлекателност не отстъпваше на колежката си.  - Капитан Алита Рапло. Двамата с момчето, което също се представи на двете се ръкуваха, а междувременно Сиахо насочи „бастуна“ към строшената врата и с едно „Репаро“ върна стъклото на мястото му.
- Капитан Ерми откъде е? - попита Рок, след като с холандеца бяха излезли в коридора
- От България - отговори Джоузеф. - Впрочем от нея трябва да се пазиш повече когато не вика и не троши. Остана да те запозная с последния от капитаните - отвори друга врата
Мъжът вътре също бе в началото на 30-те. С черна коса стигаща до раменете, на която някой и друг гребен нямаше да е излишен. Вероятно поради топлината беше останал по потник и панталони и на дясното му рамо се виждаше татуировка - черен дракон.
- Кап. Керел Дакари - представи го Джоузеф, а после спомена, че почити няма ключалка, дето да му се опре. С Рок си стихнаха ръцете за запознанство. Мъжът пък извади три кутийки кока-кола, отвори едната и предложи другите. Момчето благодари, отвори своята и отпи.

*Естфин - от ЕСТония и ФИНландия

5 мин. по-късно
 Рок и наставникът му отново излязоха в коридора.
  - А сега? - попита момчето
 - Сега - отвърна Джозеф - остана да те срещна с началника.
 Двамата се отправиха натам, а по-пътя де Норал обясни набързо на рейвънклоуеца, какви общо взето ще
 са задълженията му и същевремено му показа, какво има в още няколко стаи. Накрая Джозеф потропа на
 следващата врата, отвори я и влязоха в кабинета на Макс Небе. Вътре представи двамата един на друг.
 - Здравей - рече дружелюбно Макс, а с Рок се ръкуваха. - Артър ми е споменавал за теб.  С Джон явно се познавате.
  Рок наистина познаваще момчето с изкуствена ръка, което бе в кабинета, макар и бегло. Знаеше, че се
 казва Джон Фалон, грифиндорец от курса на Артър Небе, че е мълчалив, но буен. Двамата се бяха засичали неколкократно из палатковия лагер на Хогуортс или в общи часове, но контактите им обикновено
 се свеждаха до „здравей-здрасти“ или кимване. Освен това бяха взели участие в едно или две масови сбивания. Тъкмо тогава в стаята влетя писмо.
 - Съвещание след 10 минути - каза Макс след като го прочете.
  В работните задължения на Рок влизаше и да вика капитаните от етажа, когато има съвещания, затова излезе от кабинета, последван от Джон Фалон. Рейвънклоуецът влезе в стаята при Ротгар и Сиахо, а там бе и кап. Рапло
- Здрасти пак - обади се тя. Има ли нещо?
- Да - отвърна момчето - Съвещание.
 Тримата казаха че идват след малко, а той излезе, за да съобщи на някой от другите.  
 
 След около 25 минути..
 Отначало съвещанието вървеше спокойно. Обсъждаше се вероятен случай на проклятието Империус,
 когато изведнъж Макс Небе преобърна масата и излезе тряскайки вратата. Рок, който тъкмо тогава
 взимаше бирата, която бе поискал Алдур се стресна, но другите реагираха на това като нещо обичайно.
 Ротгар си пожела още  една бира, а Верена друго мляко /първите две бяха на преобърнатата маса. / След
няколко минути и Макс се върна, определено спокоен и съвещанието продължи.
 
 Така дните и седмиците на лятото се занизаха. Рок носеше пощата на капитаните и ги викаше на събранията. Присъстваше на тях, а те протичаха общо взето отначало спокойно, по някое време Макс, а
понякога и Верена почваха да ругаят или да трошат чаши, той излизаше за малко, връщаше се по-спокоен
и продължаваха. След третия такъв случай момчето се запита дали не взима нещо за нервите, но реши, че любопитството му не е толкоз силно. Освен това помагаше в документацията и разговаряше с другите, научавайки по нещо за магическия свят, а понякога и лична информация. Узна например, че Верена е в Англия по програма за обмен на кадри, има дъщеря няколко години по-малка и е толяма любителка на хубавата музика, без значение от жанра макар тя самата да си призна, че свири и пее фалшиво. Тя и Дакари често разправяха вицове, неговите не рядко бяха..мръсни. Веднъж пък свари Алдур Годард и Алита Рапло да се целуват. Рок също така установи, че всички от етажа влагат 100% или поне близко в работата . Керел например веднъж дойде накуцвайки, Сиахо с превързана ръка, а Алита със синина на брадичката. При удобен случай пък му показваха техники за дуелиране ..
 Лятото бе към края си и се провеждаше поредното съвещание. Макс преди няколко минути се беше върнал от успокоителното си излизане, когато нещо  казано от българката  направи впечатление на Рок
..група изчезнала там..
 - За аврори в неизвестност ли става дума? - попита той. - Извинете
- Няма защо - отвърна началникът. - И да за това говорим. Това по-точно е втората група, която изчезва в Северна Англия
- А една група принципно е е от..
- Петима - изпревари края на въпроса Алдур. - Но от първата намерихме два трупа
 - Съжалявам - рече момчето и се замисли. Възможно бе служител на министерството, дори аврор да изчезне или да се загуби, дори да загине. Ама цели 10 и то за кратко време? А като се прибави изчезването на Хогуортс. Явно в магическия свят се задаваха проблеми и то не малки.
- Добре, засега не можем нищо да направим по-въпроса  - рече Макс. - А и стана късно. Тръгвайте си.
Излязоха от стаята. Рок пожела довиждане на останалите и след малко излезе от страдата на министерството. В предверието се срещна с майка си и двамата се прибраха у дома. Там той си почина, вечеря  и пак излезе.

Изминаха 10-на дена, откакто се разбра за втората изчезнала група. И напрежението се усещаше. Рок и Джон Фалон тъкмо бяха приключили с разнасянето на етажната поща и рейвънклоеца помагаше на Джозеф с най-досаднага част от задълженията му /на Рок/, а имено документацията, когато в стаята, по-точно в незапалената камина един след друг се появиха двама магьосника. Първият опрелено приличаше на испанец или италиалианец на средна възраст, а втория – по-младия, той веднага започна да приглажда новата си /или поне много добре запазена / мантия.
- Гостите почнаха да пристигат – рече холандеца и прати Рок да съобщи.        
 Момчето излезе от стаята. В коридора пък срещна Ротгар
- При Небе ли отиваш? – попита по-възрастният, а Рок потвърди – Кажи му, че Юри Космодемянски е пристигнал и е при Алдур. Рок кимна, че е разбрал и двамага продължиха, всеки по работата си. В кабинета си Макс Небе разговаряше с жена на своята възраст, чиято руса, вързана на кок коса й придаваше вид на училищна даскалка.
- Да? – попита Макс
- Извинете – каза момчето – пратиха ме да Ви кажа, че Себастиян Мендоса, Клод Дюгари /белгиец/ и Юри Космодемянски са пристигнали.
- Марион, каза че ще дойде по-късно – обади се жената    
- Значи можем да започваме – заяви Макс и прати стажанта да повика капитаните.
Съвещанието, към което се присъединиха и четиримата новодошли, вкл. блондинката, за която Рок по-късно узна, че се казва Хелга Моцарт, а фамилията на прочутия композитор е просто съвпадение започна. Момчето стоеше, подаваше питие или друго при нужда и се чудеше, кога ще е избликът и как ще реагират чужденците. Да ама нищо подобно не стана. Макс се държеше учудващо спокойно. Ситуацията беше същата и при следващите, към тях пък освен четиримата чуждестранни магьосника се бе присъединила и французойката Марион Гаврияк. След излизане от едно момчето момчето попита Джозеф, каква е причината за поведениего на началника.
 - И петимата освен аврори, са капитани в своите страни – обясни му холандеца. – Той лично ги помоли да дойдат и да помогнат с проблема в Северна Англия
 - Ами „Оулис Рейнбоу“, „Окс Грейв“, „Мерлинс Танкард“ и „Биг Стоун Рол“? Това са магьоснически градчета или села – нали? – попита пак момчето
 Едно лято преди около три години бяха ходили с родителите му във второто на гости на техни приятели и от там знаеше името. А за Мерлинс Танкард битуваше мнение, че Мерлин е живял там известно време.
- Точно така – потвърди Сиахо. – Сигурно си дочул, че от всяко има изчезнали хора
- Защо пък му е на някого да отвлича или да нарежда да отвличат толкова хора? - Зачуди се Рок – Може би са видели или чули нещо или заради мястото?  
Оставаше седмица до началото на новата учебна година. Рок тъкмо се беше върнал от Диагон-Али, където с разрешението на Макс Небе бе ходил да си купува учебници. Разнасяше писмата, когато от стаята на Алдур, където се канеше да влезе се чу:
- Дали децата ще издържат в Дурмщранг ? – говореше Ротгар
- Няма как, ще трябва – отвърна капитан Годард.
- Значи наистина ще учим в Дурмщранг? – попита Рок влизайки в стаята. Преди два дни, бе дочул по коридорите , че Хогуортс така и не е възстановен и учебната година ще се проведе в другото училище. И все пак се надяваше това да е само слух. Междувременно подаде писмата нв присъстващите: Алдур, Ротгар и Керел
- Така е – потвърди Керел взимайки своето. Затова мнозина аврори и колеги от другите етажи ще обикаляме да видим всичко ли е наред
- Впрочем – намеси се Алдур – В Дурмщранг не е толкова зле и си има своя чар. Някои от нас са учили там
- Кои? – заинтересува се момчето
- Аз, Верена и Юри Космодемянски – отвърна Алдур. Между другото днес не ти ли е последния ден?
- Мисля, че е утре или в другиден
- Добре. Айде сега бягай да си довършиш разнасянето.
 Рок каза довиждане и излезе от стаята
  Седмица по-късно на гара Кингс Крос Рок си взе довиждане с родителите си и се качи на експреса за Хогуортс. Намери си купе и седна, а след малко влакът потегли отнасяйки го към ново приключение.