Hogwarts BG
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Информация
АКТИВНОСТ: 53.2%/100%
Последно обновяване: 21.11.2019
BG TOP
BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Чатчеее
Кръглата маса в Голямата зала Empty8th Май 2020, 12:23 am by Рок Хауърд

» Корабът и Хелоуинско тържество
Кръглата маса в Голямата зала Empty21st Ноември 2019, 11:22 pm by Джошуа Делатур

» Съобщения!
Кръглата маса в Голямата зала Empty21st Ноември 2019, 10:58 pm by дир. Роземберг

» Кабинетът на дир. Роземберг
Кръглата маса в Голямата зала Empty19th Ноември 2019, 1:59 am by дир. Роземберг

» Снимката която ви разсмя
Кръглата маса в Голямата зала Empty11th Ноември 2019, 7:31 am by Хю Айрънс

» Началото.
Кръглата маса в Голямата зала Empty10th Ноември 2019, 9:57 pm by Елизабет Фоксглоув

» Кръглата маса в Голямата зала
Кръглата маса в Голямата зала Empty3rd Ноември 2019, 8:42 pm by Селения Крул

» Летните приключения на Рок
Кръглата маса в Голямата зала Empty1st Ноември 2019, 10:58 pm by Рок Хауърд

» Как се чувствате днес?
Кръглата маса в Голямата зала Empty31st Октомври 2019, 5:46 am by Хю Айрънс

Top posting users this week
No user

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 47, на 15th Септември 2019, 7:23 pm
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Кръглата маса в Голямата зала

3 posters

Go down

Кръглата маса в Голямата зала Empty Кръглата маса в Голямата зала

Писане by дир. Роземберг 1st Ноември 2019, 9:38 pm

ГСЛ
Няколко часа преди събитията в горната тема.

Напуканата, дървена кръгла маса беше далеч от кръгла. Намерена от незнайно къде, тя в момента се извисяваше над полуразрушената Голяма зала в Хогуортс, с идеята да представлява мястото на преподавателите или поне тези, които щяха да останат, за да помогнат в търсенето на руините. Беше напълно открита, без никакво покривало над нея, тя стоеше и един, единствен дървен стол беше зает. Ръцете на младият мъж се бяха впили една-друга, а кракът му изнервено подскачаше, докато гръклянът се опитваше да се справи с множествените преглъдки, които му прехвърляше напрегнатия човек.

А този човек беше Томас Роземберг. Един напълно младолик човек, който му се струваше, че съвсем скоро щеше да е сбръчкан и плешив. Още се чудеше на себе си как е в съзнание и адекватно мислене след всичко, което му предостави миналата година. Очите му, бавно шареха наляво-надясно по ужасяващата гледка, която имаше пред себе си, а дъждът и сивото небе над него, неспирно сякаш го наказваха за всички грешки, които допусна досега. Точно и затова не се нуждаеше от чадър. Сякаш се опитваше да отмие целия срам, в който бе попаднал. Затвори очи и вдиша дълбоко. Така го болеше, дори и дишането не му доставяше удоволствие, а в гърлото му от месеци беше застанала една огромна буца пръст, която по никакъв начин не се отмиваше. Може би това е метафората за срама, в който бе попаднал, знам ли? 

Отвори очите си в момента, когато една дъждовна капка се блъсна по челото му и бавно се оттече към десния клепач. Разтърка окото си изнервено. Шумът на суркането на дървения стол разруши тишината на дъждовните капки, изправи се, заставайки с гръб към кръглата маса. Погледна през единия полуразрушен прозорец, съставен от хилядолетни каменни плочи, и се опита да вдиша отново дълбоко.
Разговорът, който му предстоеше, за някои хора най-вероятно няма да е най-добрия, но той трябваше да го направи и те трябваше да се съгласят. Предвид факта, че бяха пратени аврори специално за тези преподаватели, те не биха били отказали да разберат какво има да им каже директорът. Пък и беше сигурен, че от чисто любопитство, биха дошли доброволно. Постави ръцете си зад гърба и дишаше учестено през носа. Времето беше сиво, дъждовно, с лек ветрец, може би и леко студено, но Той не го чувстваше това. В мислите му се надигна споменът за Бушен, която не е виждал от толкова много време, но се намръщи и се наложи моментално да го изтрие от паметта си, предвид факта колко всъщност е засрамен от постъпката си спрямо нея. Преглътна отново... не искаше да мисли за нея в момента. Не само, защото изпитваше неудобство, но и защото имаше далеч по-важна работа. 

Чувайки стъпки, се обърна. В далечината (тъй като беше и мъгливо) можеше да съзре образите на аврори, както и тези, които в момента най-много му трябваха. Опита се да вдиша отново и да посрещне всички с добре дошли отново в училището. Предвид факта, че го наблюдаваха отново с учуденост, го навяваше на мисълта, че може би вече ще са се досетили за какво ги е повикал по-рано. И все пак... някакси трябваше да се започне този разговор. Направи няколко стъпки напред и постави ръцете си на кръглата маса, навеждайки се напред. Изражението му беше достатъчно сериозно, за да разберат настоящите му гости, че това, за което ще говорят, ще бъде от огромно значение за следващата учебна година.
дир. Роземберг
дир. Роземберг
Директор, преп. по Вълшебство и ръководител на дом "Рейвънклоу"
Директор, преп. по Вълшебство и ръководител на дом

Брой мнения : 1044
Join date : 24.11.2013
Age : 29

https://hogwarts-bg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Кръглата маса в Голямата зала Empty Re: Кръглата маса в Голямата зала

Писане by Александра Морозова 3rd Ноември 2019, 7:45 pm

--- ~ ГСЛ 1 ~ ---

Празният ѝ поглед шареше по хоризонта. Търсеше фигурите някъде в мрака докато цигарата догаряше между фините ѝ пръсти. Димът излизаше на малки, виещи се ленти между устните ѝ и бягаше към мрачното небе.
Не можеше да не си признае, че бе искрено поласкана когато получи двете писма. Едното чисто черно с печата на Министерството на Магията, което в кратък, формален текст само ѝ съобщаваше факта, че ще се наложи да ескортира група преподаватели до училището за млади магьосници Хогуордс, а другото сгънато прилежно, по-скоро бе като топла молба от директора на същото това училище, който я канеше да проведат разговор.
- Знаеш какво да правиш, Морозова, нали? - нервно стискаше листовете с досиетата на учителите ниският мъж до нея. По-голямата част от магьосниците бързо щяха да подценят способностите му. Размерите му, привидната му невинност и наивна физиономия бяха една отлично подбрана заблуда. Една голяма част от аврорите не всяваха смут в хората, а напротив и може би заради това вършеха толкова добре работата си.
- Успокой се, Николо. - махна спокойно с ръка жената с бели кичури пристегнати в стегната плитка - Прекалено много се напрягаш тези дни. - пусна угарката на земята и я натисна внимателно с крак, а след това прибра ръце в джобовете си и се облегна на стената зад себе си.
- Саша, отлично знаеш...
- Точно така, отлично знам как да си върша работата. Говорили сме го прекалено дълго време, за да продължаваме да тъпчем на една и съща тема. - прекъсна го преценявайки, че този път шефа ѝ не би ѝ направил забележка. Все пак освен като по-висш от нея, Саша го приемаше и като свой приятел, а определено не искаше да вдига кръвно преди още учебната година да е започнала.
- И внимавай с...
- Знам. - махна отново забелязвайки приближаващите фигури. Зениците ѝ сякаш заключиха приближаващите непознати, а инстинктите ѝ директно започнаха да търсят "потенциалните проблеми".
- Очаквай доклада ми след две седмици. - каза строго, грабна метлата си и скочи от ръба на сградата. Николо остана една малка точка някъде сред тъмнината, а Саша се приведе към абаносовата дръжка набирайки още скорост. Секунди по-късно скочи на земята озовавайки се рамо до рамо с колега аврор придружаващ новите гости. Нямаше как да тръгне с тях от самото начало. Пътят ѝ бе отнел прекалено много време, и едва бе успяла да хване последният летекот с Николо, който на дълго и широко бе решил да ѝ обясни положението.
- Забави се. - Саша тъкмо бе щракнала с пръсти и метлата ѝ се засили някъде в мъглата, когато аврорът до нея проговори тихо докато все още вървяха към училището.
- И все пак дойдох, нали. - вдигна простичко рамене след което впери поглед в учителите пред нея изучавайки всяко едно от движенията им и макар да бяха в гръб още от сега можеше да каже кой кой е.
Александра Морозова
Александра Морозова
Преподавател по Вълшебство; Ръководител на дом "Рейвънклоу"; Аврор
Преподавател по Вълшебство; Ръководител на дом

Брой мнения : 45
Join date : 16.10.2019

Върнете се в началото Go down

Кръглата маса в Голямата зала Empty Re: Кръглата маса в Голямата зала

Писане by Селения Крул 3rd Ноември 2019, 8:42 pm

ГСЛ 1

„Всяка светлина хвърля сянка.
Всяка сянка има своята светлина.
Някои хора са избрали светлината.
Други пък предпочитат сянката.
Затова не забравяй, ти сам избираш пътя си.
И не позволявай на светлината да надвисне над теб.
Нито пък на мрака да те погълне изцяло.“


Кадифената, прозрачна, благоухайна повърхност се полюшкваше в такт с крачките ми сред стаята. Ръцете ми хваната сноп пръчки на бодлива тригледичия. Загледах се в малките, видоизменени листа, а показалецът ми внимателно мина по едно от тях. Извърнах поглед и взех малко клони на мечо грозде, както и салвия. Върнах се на масата, където ме чакаше златен бокал пълен с малко вода. Наредих растенията така, че да изобразяват пентаграм около бокала и отново се дръпнах, колкото да взема пет свещи. Тях поставих във върха на връзката между двата лъча. Вдигнах кинжал с изобразени руни на дръжката и острието и го доближих до едната си длан, порязвайки я. Същото последва и с другата. Останах няколко секунди така върху бокала, докато водата се оцвети в червено, сетне преместих ръцете си около съда покривайки бодлите, салвията и клоните с кръвта си. Поех си дъх и затворих очи, а от устните ми се изтръгнаха няколко думи на латински, карайки свещите да се запалят от самосебе си, а течността да започне да кипи и ври, сякаш под нея имаше котлин.
– Какво правиш, Селения? – медния гласчец на висока блондинка с неземно сини очи, прекалено бледа кожа, ледено излъчване и миризма на умряло, носеща се от нея, се прокрадна от вратата на стаята ми, изкарвайки ме от транса. Остави поредните ми дрехи на леглото и се приближи до мен с любопитство в погледа. Застана срещу мен и се настани на колене пред масичката. Разгледа внимателно творението ми и щом видя капките кръв по бодлите на клоните се намръщи – Кръвната магия не е ли забранена от магьосниците?
– Категоризирай забранена! – изрекох спокойно и продължих да се взирам в повърхността, очаквайки течността в съда да спре да кипи и ври.
– Казвам, че ако не внимаваш ще си изпатиш. И не говоря за Азкабан. – с тези думи се усмихнах съвсем леко и я погледнах, килвайки глава на една страна.
– Нима те е страх, че в замъка Нурменгард ще изгубя себе си? – вметнах с надсмешка.
– Страх ме е, че заради него ставаш емоционална. – сподели ми моята скъпа Меропа и посочи магическата пръчка, която старателно бях оставила на масата до себе си. И двете знаехме на кой принадлежи, и че сега представляваше спомен, че дори и трофей. – Всеки път когато той е замесен ти си съвсем различен индивид. Инак предпазлива и внимателна, се превръщаш в един ….
– Като тях, хората? – попитах я и въздъхнах, връщайки погледа си върху бокала. Докоснах едва, едвам водната повърхност и затворих очи. – Част от мен е човешка, Меропа, част от мен ще е като тях. А колкото до него … - бавно отворих очи и ирисите ми бавно смениха цвета си от сив към жълт, оранжев, докато накрая не станаха кърваво червени, а малки вени изпъкнаха на повърхността на бледото ми лице. - … ще се сдържам. Моментното ми привличане не може да ме победи.
Една от много лъжи, които бях изрекла се откъсна и днес от устните ми. И двете знаехме, че може да не съм пълноправен вампир, но чувствата ми се изострени, подобно на истинската работа. Всяко усещане, всяка нужда, всяка жажда, всеки глад, те бяха в пъти повече от нормалните. А и Едрик никога нямаше да е моментно привличане. Нито пък еднодневно изживяване.
Отварата най-накрая спря да кипи и се успокои. Изправих се и отидох до нощното си шкафче, колкото да извадя малка, приличаща на ромб бутилчица с капачка оприличаваща прилеп. Изсипах отварата вътре и се загледах в течността, която бавно от червеникъв цвят започна да се обезцветява.
– Така, с това няма да се притеснявам, че ще си покажа втората природа. Меропа … - погледнах другата жена в стаята, която направо подскочи на място - … готово ли е всичко? – блондинката кимна и понечи да вземе пръчката на Едрик, но я изпреварих. Завъртях дървения кол в пръстите си и усмихнах крайно спокойно, докато я прибирах при своята, където щеше да е на сигурно място.

Имаше нещо в този свят, което мразех повече и от Слънцето, чесъна, светената вода и, в името на всички прилепи, книгите по поредицата „Здрач“, а именно дъжда. А в тази скапана Англия само такова имаше. Дъжд, кал, мръсотия и това подобие на гробище за невиждана архитектура, което някога наричаха училище. Не че докато беше цяло бе нещо уникално … замъци под път и над път, но не. Целият свят реши да се пука по шевовете, защото малко тухли и камъни изчезнали. Пък ако нещо станеше … да речем .. в Колдосторец, никой няма и да забележи.
Крачен привидно спокойно, а върху лицето ми падаше пурпурно-червена качулка, продължение на мантията, която сега по-скоро приличаше на черна, заради проклетия дъжд. Токчетата на високите обувки се забиваха болезнено в калната земя, а нервите ми все повече и повече се изостряха заради безумието да се събира учителския състав точно в момента. Огледах се веднъж, втори път, докато нечия ръка не ме хвана за лакътя, привличайки вниманието ми и повярвайте ми, когато кажа, че има аврори, които можеш да ги надушиш от километри, че са такива. Тъмни дрехи, сурово изражение, липса на всякаква ведрост, сигурно ако беше докарал и погледа на някой, който иска да те убие ще мине за някой гамен, ама уви, не.
– От тук, госпожо …
– Крул. – казах набързо, без да губя излишно време в празни приказки. Не че не можеш да се правя на интересна, но просто нямах желанието за това. Дъждът скапваше всякаква нужда в мен да си показвам зъбите. И все пак забелязах лекото смущение в изражението му, което ме накара да се усмихна и да тръгна по посоката, която ми каза – И не се притеснявайте. Подписах договор с вашето министерство, че ще бъда самият пример за светица. Ще бъда максимално скучна личност. - С това се засмях като му видях опулената физиономия.
Аврорът, чието име изобщо не ме интересуваше се опита да ме попита нещо, защото какъв най-лесен начин да държиш някой под око, от това да си поприказваш с него. А аз както имитирах интерес, толкова хич не си давах зор да го слушам. Просто събирах отделни думи, които произнасяше сред изреченията. И тогава всичко рухна. Маранята на мътилката, през която гледах пред себе си, ми попречи веднага да реагирам на видяното. Бавно образа му изби през мъглата. Черната, чуплива коса, ледено сините очи, високата, стройна фигура. Не се бе променил много, освен, че бе свалил някой и друг килограм. Неизменно фиксирах с вътрешното си маниакално око далечната огнена цел, а още един образ, усмивка, с която дари някаква женска, ме накара да изпитам неясно чувство на досада. Скришом, с усилие, с вълшебството или дори вещерството на собственото си съзнание си казах, че ще се държа както нормално, и че Меропа няма да е права, че аз съм същото създание както далеч от него, така и покрай Едрик.
Приближих се привидно плахо и с известна доза невинност в погледа. Застанах до директора, който бе и част от компанията, която Едрик си бе намерил. Внимателно свалих качулката, разкривайки черните, като катран къдрици и бледата кожа на лицето си. Хвана двата края на роклята си, криеща се под наметалото и се поклоних, подобно на поклоните, които давах пред дядо ми, когато искаше да си поговорим за това каква е моята роля в тяхното общество.
– Приятно ми е да се запознаем, господин Роземберг. – понечих първо към онзи, който играеше главно действащо лице, сетне се обърнах към жените в групичката и ги поздравих, а накрая беше ред на Едрик. При него само се усмихнах, а в очите ми се появиха неясни пламъчета на развеселение при кръвнишкият ми поглед и видимото желание да ме удуши на място, да ми скърши врата, да ме залее със светена вода или да ми забие кол в сърцето – Едрик, изключителна радост е отново да те видя. Как беше почивката, липсвах ли ти?
Селения Крул
Селения Крул
Преподавател по История на магията
Преподавател по История на магията

Брой мнения : 256
Join date : 25.09.2019

Върнете се в началото Go down

Кръглата маса в Голямата зала Empty Re: Кръглата маса в Голямата зала

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите