Hogwarts BG



 
ИндексИндекс  CalendarCalendar  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 Герои на първокурсниците!

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
дир. Роземберг
Директор, преп. по Вълшебство и ръководител на дом "Рейвънклоу"
avatar

Брой мнения : 469
Join date : 24.11.2013
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Герои на първокурсниците!   Съб Ное 30, 2013 11:40 pm

СТОП! Не може да намерите лик?! Заповядайте в тази тема:  http://hogwarts-bg.bulgarianforum.net/t13-topic



1. Име.... - не трябва да е много завъртяно. Не копирайте персонажи (т.е тук се включват и образите на героите от филмите) и имена от книгите за Хари Потър!!!

2. Курс - 1

3. Години - трябва да бъдат съобразени с курса.
Първи курс - 11
Втори курс - 12...

4. Кръв - мъгълокръвен/а, чистокръвен/а, смесен брак

5. Външен вид
- Не описвайте перфектни герои без никакви недостатъци във външния вид и характера!!! Всеки такъв герой ще бъде връщан за корекции.
-без деца пушещи, пиещи или употребяващи какъвто и да е било вид упояващи средства
Това е и мястото, където трябва да ни представите как изглежда героя ви, за да може да придобием представа за вас. Опишете косата, очите, фигурата, височината...Като цяло тук могат да се опишат доста неща - форма на лице, устни, вежди, може героят ви да има трапчинки, лунички и т.н. Може да е блед или пък напротив - с тъмна кожа. Решете сами.)

Снимки се приемат, но не и без описание. Може да използвате както реални личности за лик, така и аниме картинки и рисунки. И все пак се съобразявайте, че героят ви е на 11 години, когато избирате ликовете. ( http://www.deviantart.com/ - един добър сайт в намирането на Вашия персонаж)
Ако използвате реална личност за лик моля  напишете името й, за да бъде добавена в темата с заети ликове!

6. Характер
- Не описвайте перфектни герои без никакви недостатъци във външния вид и характера!!! От сега на татък, всеки такъв герой ще бъде връщан за корекции.
- Гледайте да няма противоположности като това да кажете, че героят ви е много мил и обича да дразни околните.
- Бъдете по-конкретни! Не може да кажете само, че някой е мил и интелигетнен, това е прекалено общо):

7. История - тука е мястото да напишете за историята на героя си...Задължително трябва да напишете как сте получили силите си или поне как сте научили за тях.
Може да включите примерно:
- някоя интересна случка от детството на героя ви
- приятели, роднини и т.н
с една дума проявете въображение

8. Отличителни белези. Допълнително. - ако имате да добавите някакви белези или нещо интересно, което все още не знаем за Вашия герой - тук е мястото.

И не забравяйте най- важното - Проявете въображение и творческа мисъл!

---
Герои одобряват всички учители.
Разпределение - от админите.

След като си направите героя трябва да изчакате да ви бъде одобрен, след което трябва да отговаряте на въпросите в темата "Разпределителната шапка", за да бъдете разпределени в някой от четирите домове.

ВАЖНО!!!
Моля, НЕ ПИШЕТЕ ДОМАШЕН ЛЮБИМЕЦ! Регистрирайки се в Хогуортс, вие на практика все още нямате домашен любимец. Когато отивате за първи път да си купувате неща в Диагон - Али, тогава може да си купите животинче!!!


Последната промяна е направена от дир. Роземберг на Пон Дек 16, 2013 8:42 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-bg.bulgarianforum.net
Анабет Торес
Втори курс - дом 'Рейвънклоу'
Втори курс - дом 'Рейвънклоу'
avatar

Брой мнения : 7
Join date : 25.01.2015

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на първокурсниците!   Нед Яну 25, 2015 10:56 pm

Име:Анабет Торес

Курс 1

Години:11

Кръв: Чистокръвна

Външен вид: Анабет беше със дълга кестенява коса която се спускаше по раменете и. Очите бяха светло кафяви. Имаше прекрасни скули,малко право носле и малки червени устни.Когато се усмихнеше приличаше на ангел. Зъбите и бяха чисто бели като току що паднал сняг. Беше нисичка и слаба с леко бледа кожа.

Характер: Анабет не беше от най приказливите момичета. Говореше когато я питаха нещо или смяташе че темата за разговор не е достатъчно интересна за да се включи. Харесваше и да слуша хората така правеше извод за техния характер и ум. Никога не казваше лоша дума за някого въпреки че се държат лошо с нея. Обичаше да чете книги. Винаги носеше книга с нея където и да отиде.За нея това бе най верния и приятел.Животните също.В стаята си имаше папагал на име Саймън. Винаги му говореше.Знаеше че няма да и отвърне но беше сигурна че я разбира.

История: Семейството й я обичаше много. Живяха в Чикаго.Те нямаха много пари но се стараеха да и осигурят всичко нужно за да може да бъде щастлива. Баща и беше механик на коли а майка и преподаваше История в едно средно училище. Имаха и куче на име Бетовен. Голямо,лигаво и космато винаги беше готово за игра. Анабет го обичаше много и го разхождаше винаги тя.
Но от известно време нещо се случваше с Анабет. Когато бе притеснена или уплашена вдигаше във въздуха предмети а един път от гняв счупи любимата ваза на майка й. Това се случваше в продължение на месец и тя не знаеше какво да прави и какво да мисли. За това реши да каже на родителите си. Ако я помислеха за луда! Все едно.Тя трябваше да им каже въпреки последиците.
Една вече слизаше по стълбите и ги чу да си говорят за някакво училище на име Хогулортс как трябвало да отиде там защото способностите й скоро щели да се появят.В този момент момичеторазбра че не е луда и всичко това е истина.Знаеше че от този момент нататък животът и ще се промени.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
дир. Роземберг
Директор, преп. по Вълшебство и ръководител на дом "Рейвънклоу"
avatar

Брой мнения : 469
Join date : 24.11.2013
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на първокурсниците!   Нед Яну 25, 2015 11:06 pm

Одобрена си, Анабет, но, моля те, внимавай много с правописа и граматиката. Никъде не видях и една запетая. В Хогуортс се влиза чрез писмо, което се праща. Тоест, ние вече знаем за теб и сме ти пратили такова, за да започнеш своето обучение.


Можеш да пишеш в разпределителната шапка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-bg.bulgarianforum.net
Сюзан Грйинуд
Втори курс - дом 'Грифиндор'
Втори курс - дом 'Грифиндор'
avatar

Брой мнения : 26
Join date : 25.01.2015

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на първокурсниците!   Пон Яну 26, 2015 5:06 pm

1.Име - Сюзан Грйинуд

2. Курс - 1

3. Години - 11

4. Нечистокръвна - дъщеря на мъгълокръвен и чистокръвна

5. Външен вид - Сюзан има дълга кестенява коса, доста къдрава. Тя й стига малко по-длоу от раменете. Oчите й са зеленукави, с лек кестеняв оттенък, които може да ги накара да изглеждат кестеняви понякога. Обикновенно зависи от облеклото и фона - когато е с по-сини, зелени или жълти цветове стават по-зелени и на цвят и обратото. Като тегло момичето не е от най-фините. Не е дебела, просто има малко в повече. Тя сега е на малка диета, но не я възприема като такава, а като експеримент върху себе си. Тоест дали може да издържи един ден само с обяд, колко може без храна и вроче.

Когато става въпрос за дрехи, Сюзан има интересен възглед. Чак толкова не я интересува дали е с хубави дрехи или не, но всепак не би излязла с пижама, да речем. Няма значение защо точно излиза. Начинът й за обличане наподобява по-момчешки вид - широки дрехи, тениски... Тя мрази рокли и поли!!! Много трудно ще я накараш да облече подобно нещо, а когато стане, няма да престане да мрънка. За панталони предпочита джинси, 3/4 и такива, които не са в ярки цветове или разни шарки по тях. Ненавижда късите панталони доста и би ги облякла само на плажа, където е прекалено горещо за по-къси.

Като лик за героинята ми използвам Ciara Bravo!

6. Характер -  Като характер момичето е различна. Пред непознати, които я дразнят, е студена. Също е такава и пред голяма част от човечеството. Много трудно ще я накараш поне малко тя да те хареса по някакъв начин. За това и е много претенциозна за приятели. И има толкова малко на брой. Не че я интересува. Не са й притрябвали приятели и изкуствени щастливи чувства.

Пред приятели обаче се променя коренно. Тя е лоялна и дори се смее често или усмихва. Би направила много неща за тях. Ще се грижи да имат домашно, да се справят на тестове, да разбират уроците. Все пак си остава замисленото момиче и от преди. Колкото и да е лоялна, тя трудно би ти споделила нещо и често мисли дали наистина са й истински приятелите. Напълно нормална реакция от нейна страна всъщност.

Сюзан е много умно и амбициозно момиче. Обожава да чете, винаги е била на първо място в класа, много е ученолюбива, дори прекалено. Не би излязла без книга. Винаги ще е прочела урока още в началото на годината. Винаги са я обиждали с какви ли не имена - 'Многознайка', 'Зубър', 'Книжен Червей' и впроче. Но никога тя не се е засягала, дори се усмихва и се съгласява, за изненада да обиждащите.

До амбициите й, те са много. Тъй като тя обича да планува, целият й живот е начертан вече. Е, не е слагала в плановете си магията. Както и да е, тя би направила всичко, за да постигне своето. Не би стигнала до нарушаване на закон, а би потърсила начин да го заобиколи, но да има същият извод от цялата работа.

7. История - В историята на момичето няма много за разказване. Не вярва в Дядо Коледа, Великденското Зайче и темподобни глупости. О да, родителите й са крили, че има магия. Не искаха тя да се чувства зле ако се окаже без, както някои същества. Сюзан не се разсърди като научи, разбираше ги. Че защо? Имат си хората подобаваща причина с достатъчно доказателства.

Както казах горе, тя винаги е била най - добра в класа си. Не казах, че се е местила много, от училище в друго. Просто тя винаги търси осъвършенството в нещата. Поради това, освен че не ги иска, тя няма приятели. И се доверява трудно. Виждала е какви ли не случаи, не иска подобни глупости и чувства да се случат и на нея.

Другите неща за историята й изобщо не са интересни, така че това няма да разказвам.

8. Отличителни белези, Допълнително - Няма.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
дир. Роземберг
Директор, преп. по Вълшебство и ръководител на дом "Рейвънклоу"
avatar

Брой мнения : 469
Join date : 24.11.2013
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на първокурсниците!   Пон Яну 26, 2015 5:23 pm

Одобрена си, Сюзан! Променям името ти, както си го написала на български. По начина, по който си го написала, така ще влизаш във форума, заедно с паролата си.


Пиши в шапката. :)
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-bg.bulgarianforum.net
Ейдън Старк
Втори курс - дом 'Слидерин'
Втори курс - дом 'Слидерин'
avatar

Брой мнения : 33
Join date : 25.01.2015

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на първокурсниците!   Пон Яну 26, 2015 7:22 pm

1. Име- Ейдън Старк

2. Курс - 1

3. Години - 11

4. Кръв - чистокръвен

5. Външен вид


Въпреки невероятната прилика с предстаявителите на нежния пол, Ейдън със сигурност бе мъж. Добре де, не мъж, а младеж. Изглеждаше по-голям от останалите единадесет годишни и като се прибавят нежните черти на лицето, можете да си представите колко тормоз се опитваше да се вмъкне в живота му. Имаше азиатски черти, наследения от не толкова чисто европейския си произход, но за това повече в историята му. Малка уста, малък нос, две големи очи и руса коса. Напълно нормално оборудване за всеки с човешки произход. Беше що-годе висок, понякога стърчащ над другите. Обикновенно с отнесено изражение, което се променяше бързо, ако бъде предизвикан, а това ставаше често. Рядко се усмихваше, но според свидетели има хубави зъби.

Лик - EXO - Luhan


6. Характер
Като за начало изключително горделив, минаваме през пиперлив характер готов да те авадакедавроса, ако имаш нещастието да намекнеш нещо, което не му харесва. Целеустремен и готов да стъпче който трябва, само и само да се добере до върха. Не създава приятелства, освен, ако отсрещният не е изключителен индивид на човешката и магическата мисъл. Самонадеян до болка, което му носи доста минуси от време на време. Можеше да бъде и привидно чувствителен, но това е по-скоро егото му. Последният, който каза, че прилича на момиче изпита чувствителната му страна... Ейдън искрено съчувстваше на провинилия се, който още май не може да разбере какъв пол е. Иначе, ако му станеш приятел, можеш да се чувстваш в безопасност, или не? Кой знае. Възможно е да стигнеш до дълбоко закопаните му чувства, които са под секретна ключалка.

7. История
Е, не може да се изненадаш наистина от факта, че си магьосник, особено когато семейството ти е чистокръвно. Добре де с малко примеси, ама какво да се прави, когато баща ти се влюбва по сметка в корейската наследница на магически род? Наистина не можеш да се изненадаш. Живееш сред магия все пак. А кога се сблъскваш с факта, че ти също можеш да правиш магии? Е, малко след като някой си те е подиграл, че ще изглеждаш по-добре с поличка, отколкото с панталонки. Историята наистина не е кой знае колко интересна, единствено може да се спомене, че въпросният индивид... О добре де, ще разкажем историята.
Пореден ден, поредно безцелно размотаване из един от парковете около къщата. Птичките пеят, цветята искрят с ярките си цветове. Въпреки брака по сметка, родителите ти се обичат, а обичат и теб. Ти отвръщаш със същото и искаш да зарадваш жената, която те е родила с букет полски цветя. До момента картината е идилична, но... Докато увиваше малко жълтурче около вече оформения букет, отсреща се зададе един от мъгълите, които Старк определено харесваше най-малко на този свят. Момчето си мислеше, че може да говори всичко, което му дойде на главата без последици. Приближи се и започна да дразни Ейдън с обичайните си глупости. 'Как си малката, загуби ли се? Една млада дама не трябва да носи панталон, а пола, би ти.....'мууу, муууу, мууу'. Старк не беше помръднал, само стискаше ядно букета, до момента в който нещо каза пук и момчето срещу него спря да говори, а почна да мучи. Честито...
Прибра се и каза на родителите си. Те поеха нещата в свои ръце, а по-късно обсъдиха и плана за действие по-натам. След инцидента Ейдън трябваше да се контролира много и да се разбира с другите само с юмруци. Това продължи до момента в който получи писмото си за Хогуортс. Родителите му го подсигуриха с птица по която да им праща писма и го изритаха към училището. Край на историята до момента. Да видим какво следва?


8. Отличителни белези - руса коса и азиарски черти биха изчерпали всичко.


Последната промяна е направена от Ейдън Старк на Пон Яну 26, 2015 7:27 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Проф. МакКормик
Зам. директор, преподавател по Отвари и ръководител на дом "Слидерин"
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 01.12.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на първокурсниците!   Пон Яну 26, 2015 7:26 pm

Одобрен. Моля ти се намали размерите на снимката.

Пиши в разпределителната шапка.

------------------------
i wanna do bad things with you ,
when you came in the air went out and every shadow filled up with doubt i don't know who you think you are but before the night is through i wanna do bad things with you i don't know what you've done to me but i know this much is true i wanna do bad things with you --------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Скай ван Алън
Втори курс - дом 'Рейвънклоу'
Втори курс - дом 'Рейвънклоу'
avatar

Брой мнения : 63
Join date : 26.01.2015

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на първокурсниците!   Вто Яну 27, 2015 1:33 am

Скай ван Алън
1-ви курс






кръв- неизвестна (тъй като за биологичните и родители не се знае нищо)

* И всичко си има свое начало*

-Виж и очите, толкова са красиви- Ноща бе мрачна, а улиците на малкото им градче пусти с изключение на една млада двойка влюбени взиращи се във вързоп оставен до кофите за боклук.
-Да, любов моя, красиви са, но това е изоставено дете, не е куче, човешко същество е. Дори не знаем дали е с магьосническа кръв, може да е някое мъгълче.  Пък и не е особено красиво..виж му червената, набръчкана кожа и големите уши..Такова ли искаш да е детето ти?
Завито едва едва в оръпано одеало, малката госпожичка наистина не изглеждаще особено красива, но бе успяло да открадне сърцето на жената, което в този момент щеше да се окаже много значимо за нейната съдба.
-Такава е защото е новородена. Кой си изхвърля новороденото бебе? Пък и откога се интересуваш от кръвта? Самата аз съм с мъгълска кръв, но ме обичаш, нали?
Мъжът поклати глава и я целуна по челото.
-Разбира се, но е различно. Ако тя не е малка вещица, а живее в нашия свят? Ще е отритната от обществото..- Дей отново погледна към бебето, което мирно и кротко си стоеше и ги даряваше с усмивки- Ооо, добре де, но е на твоя отговорност, да го приспусобиш към нашия начин на живот. Какво да те правя нали си ми слабост..- Сякаш разбрала какво се бе случило, малкото момиченце се изсмя шумно, а очите и заблещукаха игриво. –Скай, ще я наречем Скай. Дете с такива очи не може да се нарича по друг начин. Виж ги, точно като небето са...

*И грозното патенце се превърнало в лебед*

Добрата кръсница, не бе пропуснала да ориса и малката вещица.
За 11 години грозното бебенце се бе превърнало в невероятно красива млада дама. Притежаваше дълги, буйни коси с цвета на зряла пшеница, матова кожа и малко сладко вирната носле, а очите..ами те все още бяха нейният чар. Но красотата не бе единствения дар от кръсницата и.   Макара Дей и Лейн да не бяха истинските и родители, те я бяха отгледали с цялата си обич и посвещаваха всяка секунда на нея. За тях нямаше по-голямо щастие от щастието на тяхното момиченце, а тя бе просто ангелче..
Ще кажете, как едно 11 годишно дете може да е ангелче, та те в тази възраст са най-шумни и правят най-много пакости.. Нищо подобно.
Скай е кротка и прилежна млада дама, страняща от проблемните деца и живееща по свой си начин. Най-много обича да ляга напрясната трева в задния двор на дома си и да чете ли, чете, а когато се измори си почива гледайки безкрайното небе. Представяше си че е птица и лети, пърхаше с ръчицки сякаш бяха крила и обикаляше поляната.  В крехките си години, тя бе прекъснала повечето си взаимоотношения с връстниците си. Тя бяха лоши деца, сипваха и пясък по косата и не разбираха как така тя може да вижда призръци пък те не, също така и се подиграваха, че предпочиташе да прекара следобедите слушайки майка си как и чете някоя приказа, вместо да се катери по дърветата и да бие по-малките деца. Да не говорим и за подигравките по адрес на уж магическите и способности, за които никой не вярваше. И така след още няколко години вече дори бе забравила имената на тези деца, но за какво и бяха?  Тази година за нея бе най-важна. Обичаше семейството си, но след толкова приказки и разкази за Хогуортс, нямаше търпенице да отиде в замъка и да се потопи в магията. Да изучава заклинания, да прави отвари, да се научи да лети на метла. Искаше да стане префект както родителите си, да бъде тяхната гордост...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
дир. Роземберг
Директор, преп. по Вълшебство и ръководител на дом "Рейвънклоу"
avatar

Брой мнения : 469
Join date : 24.11.2013
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на първокурсниците!   Вто Яну 27, 2015 1:57 am

Уникален герой. Одобрена си, Скай! Пиши в шапката.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-bg.bulgarianforum.net
Калия Лазули
Първи курс - дом "Слидерин"
Първи курс - дом
avatar

Брой мнения : 18
Join date : 27.01.2015

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на първокурсниците!   Сря Яну 28, 2015 12:29 am

1. Име.... – Калия Лазули

2. Курс - 1

3. Години -
Първи курс - 11


4. Кръв – чиста кръв
5. Външен вид


Калия беше дребничко и доста кльощаво момиченце, ала това изобщо не я спираше да прави каквото пожелае, било то някоя пакост или поредното приключение, щукнало от нищото. Можеше да се каже, че ако не по външност, то поне по дух приличаше много на баща си...за сега.
Имаше много бледа, нежна кожа, която никога не потъмняваше на слънце и независимо от абсолютно  усърдните й опити,  не успяваше да й остави белези от падане или безразсъдно прескачане на огради. Бе доста странно, но тя го приемаше като един от нейните тайнички трикове, подобно онези така наречени „странни” таланти, които хората си показваха по партита, от сорта на-да си извиеш свръхмного пръстите на ръката или да си мърдаш ушите в такт. Единствено на гърба си имаше два родилни белега, които нарушаваха чистотата на кожата й. Спускаха се диагонално , с леко назъбени ръбове, които започваха от мястото, където лопатките й се свързваха с раменната кост, приближавайки се постепенно, за да формират буквата  V малко над кръста. Встрани от това- нищо свръхнеобичайно или в прекомерни количества ( сиреч- нямаше по шест пръсти на ръцете или крайник в излишък, колкото и да би й харесало вероятно...)
Очите й бяха големи като на порцеланова кукла, насителозелени, обрамчени с гъсти , дълги мигли, в които, ако се вгледаше човек, щеше да види пръски златисто, улавящи светлината и проблясващи игриво.  Косата й се спускаше чуплива и мека почти до кръста, чийто светълокестеняв тон на слънце изсветляваше до тъмнозлатно. Имаше меки черти на лицето, но въпреки нежността, която излъчваше, Калия винаги успяваше да избяга от образа на „принцеската”, който бе тъй популярен всред момиченцата на нейната възраст и стилно го балансираше с момчешки суитчърти, кецове и тениски на рок групи, които очевидно бяха размер-два по-големи.

лик, грабнат от   Mackenzie Foy

6. Характер

Има необикновен поглед над нещата. Доста е дива, не обича да й се налагат  или да я лишават от свободата й, която си цени като слидеринец –чистата кръв. От типа хора е, които имат две ярко изразени страни от характера- силна светлина до много дълбок мрак, в чийто крайности може да попадне рядко и при много точно натискане на правилните бутони, така да го кажем. Пък и си е дечко все още, трудно е да разграничиш ясно децата на чисто добри или чисто лоши.
Дяволита мисъл и пъргав ум- описват я чудесно. Жадна е за знания, за приключения и за каши, в които да се забърка и магически да разплете. Обича предизвикателствата, движението и желирани мечета. О, дайте ги в повече! Незнайно как винаги знае доста за хората около себе си, а в същото време е голяма мистерия за околните. Първото определено се дължи на способността й да преценява хората и да ги „чете” -в много случаи доста правдоподобно, която способност тепърва ще развива. Много.добра.лъжкиня. Но не обича да прибягва до този си талант и го прави сравнително рядко.
Надарена е с брилянтно въображение и вродена любопитност. Трудна е за разбиране понякога и  нейният начин за справяне с проблемите винаги се оказва най-откачено звучащия в началото, но пък сработва в голям процент от случаите накрая.Не й е нужно ничие одобрение, освен това на баща й. Обожава музиката и най-вече-китарата си. Свири и пее, и тайно пише песни, които на никой не  е показвала, защото  я е много срам- може би единственото нещо, което до сега е способно да я превръща в срамежливка.
Вероятно е лесно да се досети човек, че обичайно се сприятелява по-лесно с момчета, предвид характера й .

7. История


Тишаната на ноща целуваше мокрите улици на майския Лондон. Тук-таме мижеше сънено приглушената светлина на уличните лампи, докато някаква  бездомна котка притичваше през тротоара , устремена към близката къща.(Явно не чак толкова бездомна в крайна сметка.) Тя се шмугна през полу-открехнатата врата на  оградата, нарочно оставена така по-рано, промуши се през храста с лилавите рози и се покатери по бръшляна, пълзящ по бялата фасада на триетажната къща, та чак до най-високото прозорче-това на на таванската стаичка. Трудно бе да се определи точно как изглеждаше помещението , осветено само от бледата светлина на лунният лъч, пронизващ пространството по средата -от прозореца до срещуположната стена, облепена в плакати отгоре до долу, от които  спокойно се различаваха Guns n roses, Nirvana, Aerosmith , Pink Floyd.  Котката се огледа, елегантно  изтегна гръб и скочи върху леглото, където нещо   шаваше неспокойно, изгубено всред лавина от възглавници и завито през глава. Усетила движението, Калия  спокойно изрита с крак  ъгъла на завивката, така че да направи пролука за котката Куче. (Да, беше кръстила котката си Куче. Смяташе за ужасно забавно ,когато я попитат дали има домашен любимец ,да им отговори- "Куче". Следваше въпросът-"каква порода?". И неизменното- "Ами Куче е котка." Така, да се върнем на историята...) Дребното момиченце се беше свило на топка, с фенерче в ръка, осветяващо стиснатото между малките й дребни пръстчета намачкано парче хартия, което някога можеше да се нарече фотография. Красива млада жена се усмихваше сдържано отсреща й,протягайки ръце към  нея или по-скоро към този, който я снимаше. Меките й светлокестеняви коси бяха вдигнати на висока опашка, разкривайки красиво женствено лице и чифт големи златисто-зелени очи- същите очи, които сега се опитваха да попият лика й жадно, сякаш тя можеше да откликне на желанието на Калия  и да отговори коя е...



Калия живее с баща си- Тристан Лазули  в красива къща в  един от по-модерните квартали на Лондон. Никога не е  била лишена от нищо, има любящ и интересен баща( може би дори самият факт, че е бил Слидеринец и е станал Аурор е интригуващ)  и леко дръпнати, но поне щедри в подаръците баба и дядо. Необичайното в живота й идва от това, че не познава майка си, никога не я е виждала, а за  Тристан мистериозната дама е тема табу, която никога не бива да се повдига. Дори и при малкото пъти, в които е посещавала родителите на баща си, те са се държали сякаш майка й не съществува , все едно някой я е изтрил с гумичка от всичките семейни албуми и видеоклипове. Може да се каже, че тайничко  се е превърнала във фикс идея да разбере защо е всичко това, особено след като случааааайно събаря една от картините, окачени в стаята на Тристан с футболна топка и открива скрита на гърба й смачката стара снимка на непозната жена, поразително приличаща на нея самата. Картината била върната изкусно на мястото й, а снимката- прибрана и скрита, винаги близо до нея, за да й напомня  първата й  и най-важна цел в живота- да разбере коя е майка й.




8. Отличителни белези. Допълнително. – Доста е сръчна и обича да си  сътворява разни неща- от малки издялани мечето от дърво до плетени  гривнички, има сигурно дозина вкъщи.
Когато се свръхентусиазира за нещо, мисълта й тече мълниеносно и говори много бързо, чак е трудно да се разбере.
Винаги има пакетче желирани мечета в джоба. Винаги. Приятелите й смятат, че си е омагьосала джобовете. :D
Мрази круши и пикантни храни.   Може би единственото нещо, от което я е  страх са  козите. ( Детска травма, не е за питане)
Много обича книги и да чете. И дори да не й личи- обича да пече сладкиши. Шок и потрес.


Последната промяна е направена от Калия Лазули на Пет Яну 30, 2015 1:14 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Проф. Мариано
Преподавател по Билкология
avatar

Брой мнения : 26
Join date : 20.01.2015

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на първокурсниците!   Сря Яну 28, 2015 12:43 am

Одобрена си!
Бягай да пишеш в разпределителната шапка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Трейси Столц
Първи курс - дом "Хафълпаф"
Първи курс - дом
avatar

Брой мнения : 16
Join date : 04.02.2015

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на първокурсниците!   Сря Фев 04, 2015 9:01 pm

1. Име.... - Трейси Столц

2. Курс - 1

3. Години - 11

4. Кръв - мъгълокръвна

5. Външен вид
Трейси е истинско миниатюрно копие на майка си.Тя е с руса коса,сини очи,бледа кожа и много лунички по лицето.Има тънки розовки устни,слабичка е,със най-невинната усмивка.По-силна е отколкото изглежда и изключително пъргава и атлетична.Обича да носи по-семпли дрехи,роклите и полите са нейната най-голяма слабост.Има изключително добър вкус,което се дължи на професията на майка й.Дори като по-малка се е снимала в реклами и няколко филма.Също е имала и фотосесии.

лик:Morgan Lily


6. Характер
Tрейси е истински хаос,който още от бебе е почнал да прави щуротии на родителите си.Косата им винаги им била настръхнала от нея,да не би да отиде да бръкне там,да събори онова,да умори кучето.Въпреки това тя просто е палава,преливаща от енергия и просто не може да я изразходи.Обича безкрайно родителите си,както и по-малкото си братче.Предпочита да си играе и да танцува пред това да седне на едно място и да гледа телевизия със семейството си.Обича да чете фентъзита,което се дължи може би на това,което е.Мила и добра е с околните и другите деца,стига и те да са такива с нея,ако не са може да им даде урок да не се закачат повече с нея.

7. История - Трейси е родена в семейство Столц,майка й се казва Анна,баща й Чейс,а по-малкото и братче,което е също като нея,магъосник-Тайсън.Още от бебе се знаело,че те не е нормално дете.Майка й е известен моден дизайнер,баща й писател,а тя можела да обръща къщата нагоре с главата само със смеха си.На 11год.възраст пристигнало писмото й от Хогуортс,обясняващо силите й и всичко.Постепенно родителите свикнали с мисълта,че децата им са магове.Родило им се и момченце,което също било такова.Е,такъв им бил късметът.Със сигурност майка й Анна нямало да има в лицето на дъщеря си бъдеща модна звезда,каквато искала,защото малкото й момиче,трябва да замине да учи магия в училището за магия и вълшебство.


Последната промяна е направена от Трейси Столц на Чет Фев 05, 2015 4:06 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
дир. Роземберг
Директор, преп. по Вълшебство и ръководител на дом "Рейвънклоу"
avatar

Брой мнения : 469
Join date : 24.11.2013
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на първокурсниците!   Чет Фев 05, 2015 4:36 pm

Пиши в шапката.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-bg.bulgarianforum.net
Александра Ноар
Първи курс - дом "Слидерин"
Първи курс - дом
avatar

Брой мнения : 7
Join date : 10.02.2015

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на първокурсниците!   Вто Фев 10, 2015 3:53 pm

Име: Александра Ноар
Години: 11
Курс: Първи
Кръв: Чистокръвна

Външен вид: Първото нещо, което се забелязва у нея е косата - дълга, мека, спускаща се чак до кръста с катраненочерен цвят. Чиста златистомургава кожа; тъмно кафяви очи, почти черни.. толкова дълбоко и наистина черни, че зениците и ирисите им се сливат, правейки погледа й неочаквано и хипнотизиращо плашещ. Плътни устни, които често са оформени в дяволита усмивка, която разкрива два реди бели, далеч от перфектни зъбки, но все пак в усмивката й имаше нещо чаровно. Притежава нормален за възрастта си ръст - не надминава метър и петдесет.

Характер: Характетър на Алекс е труден да се определи, тъй като доста от нещата случили се напоследък са повлияли до голяма степен на държанието й. Въпреки всичко, Александра е започнала да се посъвзема от шока, но тя все още е съвсем различна от онова усмихнато и лъчезарно дете, което е била преди. Макар и още дете, може да се каже, че е зряла за възрастта си, тъй като от тази възраст добре умее да прикрива някои свои черти от характера.
Първото нещо, което се забелязва у характера й, е че е наистина арогантна и стига да има причина, би спорила и би се заяждала с човек докато не го вбеси - а тя е доста упорита и не се отказва лесно от това, което иска, така че е доста добра да лази по нервите на хората. Не се държи добре с непознати- макар че е възпитана винаги да бъде любезна - освен ако въпросния непознат не я впечатли с нещо и не спечели доверието или в някои случаи уважение на момиченцето. Емоционална е, което е донякъде типично за дете, но напоследък се опитва да прикрива чувствата си по-често и да изглежда по-безразлична към заобикалящия я свят, макар, че не й се получава. А и това е непосилна задача за единадесет годишно момиче. Доста често избухва и няколко пъти се е сбивала с другите деца, защото са казали нещо, което не й се е харесало или са я ядосали по някакъв начин. След смъртта на майка си, което е причината да се промени толкова много, Ноар се е затворила в себе си. Не желае да има нови приятели и не желае да се сближава с никой друг. Въпреки всичко, държи на приятелите си и на семейството си.. или това, което остана от него. Би направила всичко за приятел.

История: Александра е родена в Баранкиля, Колумбия преди единадесет години в семейството на Джерард и Адриана Ноар. Има двама по-големи братя и един по-малък. Ноар са чистокръвни магьосници от френски и колумбийски произход, едни от малкото в Баранкиля. Макар, че не са кой знае колко богати, те имат достатъчно пари за да издържат семейството си и да бъдат щастливи.. И те наистина са. Почти нищо не липсва на семейството. По-големите братя на Алекс получават писма от Хогуортс и няколко магически училища в Колумбия, но тъй като нямат възможност да пътуват чак до Лондон, учат в тези в родната им страна.
Алекс разбира за магическите си сили когато е на девет - след като се кара с по-големия си брат, изведнъж неговата книга избухва в пламъци. Джерард се гордее, че децата му са магьосници, тъй като той няма добро мнение за мъгълите и за немощните, но въпреки това той е добър баща и добър съпруг.
Един ден обаче всичко се променя. Черни магьосници нападат семейството. В опит да защити децата си, Адриана бива убита. Джерард успява да спаси децата си, но вече нищо не е същото без Адриана. Същата тази нощ, черните магьосници запалват къщата на Ноар. И тъй като няма къде да живеят, те се местят в Англия, където живеят техни роднини.
Джерард така и не успява да си стъпи на краката след този инцидент. Не обръща внимание на децата си, прекарва времето си по барове, пиейки толкова, че едвам успява да се прибере. А когато успява, той изкарва целия си гняв върху децата си. Ако не бяха по-големите им братя, Александра и Макс (по-малкия й брат) щяха сериозно да пострадат.
Смъртта на Адриана също не се отразява добре на Алекс. Тя е била най-близка с майка си, а сега я бе изгубила на тази крехка възраст. Вече не се усмихва, не е същото лъчезарно и щастливо дете - все още в шок. След няколко години се съвзема, но все още не е същата. Много се променя и характерът й е нетипичен за едно единадесет годишно дете, което трябва да бъде щастливо и да се занимава с игри и разходки - а не да се страхува всеки ден, че може да пострада, а причината за това да са същите черни магьосници или собствения й баща.
Когато става на единадесет години, получава писмо от училището за магия и вълшебство Хогуортс. Алия никога не се е интересувала особено от ученето - но с радост заминава за Лондон, защото знае, че там поне ще е в безопасност и ще има възможност да забрави за всичко, което се случи.

Допълнително:
* Има котка на име Паула
* Все още има лек акцент, тъй като не е свикнала да говори английски.
* Когато се ядоса много, започва да говори на испански
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
дир. Роземберг
Директор, преп. по Вълшебство и ръководител на дом "Рейвънклоу"
avatar

Брой мнения : 469
Join date : 24.11.2013
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на първокурсниците!   Вто Фев 10, 2015 4:30 pm

Одобрена си, Алекс! Можеш да пишеш в шапката! 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-bg.bulgarianforum.net
Саманта Грейс
Втори курс - дом 'Грифиндор'
Втори курс - дом 'Грифиндор'
avatar

Брой мнения : 4
Join date : 18.02.2015

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на първокурсниците!   Сря Фев 18, 2015 3:22 pm

Саманта Грейс
Единадесетгодишна | Първи курс | Чистокръвна


Външен вид: Лешниковата коса на Саманта, стигаща до раменете ѝ, винаги беше изправена, а два от кичурите ѝ бяха направени на плитки, завършващи с топчета от маниста и изкуствени птичи пера. Висока 133 сантиметра, тя тежеше само 34 килограма. Над дълбоките ѝ бляскаво сини очи се простираха оформените ѝ тънки вежди, които почти винаги бяха причината за сериозната ѝ физиономия. Не чак толкова тъмната кожа на момичето, идеално си подхождаше с оранжевите тениски и блузи, които носеше.

Характер: Сам беше странна птица. Вярваше в почти всяка една легенда, която беше чувала и вместо да заобикаляше изпречващите ѝ се на пътя локви, тя скачаше в тях и се радваше на подгизналите си обувки, наблюдавайки как всичко се разплисква... Обичаше да ходи на разни разходки, пътувания и "приключения". Леко нетърпелива, неспособна да седи дълго време на едно място, тя беше много упорита, а станеше ли дума за учене - това беше най-малкият ѝ проблем. Обожаваше да чете книги, както и разни пътеводители, справочници и всичко останало, което може да ви хрумне. Винаги изслушваше околните, интересуваше се от загадъчните места и гледаше много-много да не се събира с неподходящи за нея хора. Всеки, който я познаваше знаеше, че характерът ѝ е много променлив. Ама много... лесно от оптимистка можеше да стане песимистка. И обратното.

Местожителство: Някъде из дебрите на Великобритания

История: Здравейте, името ми е Саманта, но може да ме наричате странното момиче. Вероятно се питате защо. Три думи - защото бях такава. Често ходех до градското езеро, сядах и заплаквах. Говореше се, че всяко нещо, което падне във водите на това езеро, се превръщало в камък и се наслагвало в коритото му. Как ми се искаше да повярвам на тази легенда... Зимният студ ме караше да чувствам сълзите по лицето си, които се смесваха с бълбукащото пред мен езеро. Вероятно се питате защо плачех? Заради лъжите, които хората говореха за мен. Едно беше хубаво във всичката тази история - сега сълзите ми се бяха превърнали в камъни и лежаха на дъното на водният басейн. Исках сълзите ми да бъдат отнесени надалеч, за да не узнае никой, че съм плакала.

Спомням си моя вълшебен миг, онзи момент, в който за първи път направих нещо необикновено. Сякаш беше станало много отдавна, а в действителност беше изминала само една седмица. Прекарах почти цялото си детство сгушена в топъл и мек юрган, слушайки как майка ми разказва по някоя приказка. Точно в този момент ми се искаше да взема цял пакет снакс и да се просна на леглото, гледайки телевизия. Но не го направих. Надникнах през малки прозорец в стаята ми и реших, че гледката навън е все същата простотия. Ливади и заграждения, странни приспособления... Нищо не се беше променило. Миг по-късно се появи майка ми, държаща някакъв плик с писмо в ръката си. Мисълта, че след няколко дни ще замина за Хогуортс, накара нещо в стомаха ми да се свие и обърнах гръб на прозореца.

- Пристигна писмото, Саманта! - ухили се майка ми.
- Да... май ми е време, а? - рекох аз.

Майка ми ме привлече към себе си и започна да ме гъделичка по ребрата. Изкикотих се, но само няколко секунди по-късно ѝ казах:

- Не искам да се притесняваш за мен, знам как да се държа възпитано пред хората.
- Знам, мила. - отвърна майка ми.

Разгледах плика така, както бих разгледала всяко едно мистериозно и непознато място. Майка ми можеше да накара всеки да се разприказва и да се усмихне. Обичах я. И ужасно много щеше да ми липсва... но, дори и най-хубавите моменти от живота ни свършваха все някога... е, май мигът и на този настъпи.

Отличителни белези: няма
Допълнително: обича да носи разни колиета...



Последната промяна е направена от Саманта Грейс на Сря Фев 18, 2015 5:50 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
дир. Роземберг
Директор, преп. по Вълшебство и ръководител на дом "Рейвънклоу"
avatar

Брой мнения : 469
Join date : 24.11.2013
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на първокурсниците!   Сря Фев 18, 2015 5:19 pm

Одобрена си, можеш да пишеш в шапката. =Р
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-bg.bulgarianforum.net
Джейдън Стоун
Първи курс - дом "Рейвънклоу"
Първи курс - дом
avatar

Брой мнения : 18
Join date : 18.02.2015
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на първокурсниците!   Сря Фев 18, 2015 11:38 pm

1. Име
Джейдън Дъглас Стоун  

2. Кръв
Чистокръвен

3. История на на героя

Роден е в Лондон, в семейство на заможни родители, по думите на майка му е изплакал точно, когато слънцето изгряло. Две години по-късно се ражда по-малката му сестра, Сейди. Родното си село не познава много добре, тъй като през повече от половината година обикаля света, участва в различни турнири по фехтовка, повечето от които е печелил заедно със сестра си, но все пак обичаше да опознава културата, езика и историята на жителите, дори можеше да говори три езика, освен родният си език, разбира се, немски, френски и испански, малко арабски и няколко думи на китайски и японски език, а през останалото време стои затворен вкъщи и чете някоя интересна книга. От 4 годишен започва да се интересува от куидич, а на  5 години започва да тренира фехтовка, заедно с баща си, който е и неговият личен треньор. Научава, че е магьосник, когато е само на 9 години, по време на едно от многото пътувания до Египетските пирамиди, едно от седемте чудеса на Древният свят. Бяха влезли в най-голямата гробница, тази на Хеопс и бяха намерили някаква врата, когато Сейди, която определено беше по-нетърпелива и от брат си, се втурна напред, за да види какво се крие зад нея. Разбира се, Давид я последва, но не бяха открили нищо друго, освен няколко стари мумии и черепи на умрели преди това хора. Тъкмо, когато беше предложил да побързат да се махнат от мястото, когато беше стъпил на някакъв бутон, който в последствие се беше оказал и капан. Проходът на мига се беше затворил, а стените бързо започнаха да се приближават към тях. Момчето чуваше гласовете на родителите си отвън и сестра си, която плачеше близо до него, ясно беше, че трябваше да измисли как поне да я измъкне  навън и то бързо. Огледа бързо помещението, но не виждаше изход, дори се опита да забави движението на стените с ръцете си, но вместо да ги забави, ги взриви. Пред смаяните погледи на родителите си, Джейдън и Сейди успяха да излязат живи и невредими, без никакви драскотини. След около година, получава и писмото, с което го канеха да учат в Хогуортс и тогава беше изправен пред труден избор - дали да откаже поканата и да продължи с пътуванията и турнирите по фехтовка, или да се върне, заедно със семейството си в родното си село. Накрая все пак избра второто решение, все пак щеше да има достатъчно време след като завърши училище да обикаля отново света, а и беше крайно време да промени малко начинът си на живот, а може би щеше да намери и нови приятели в училище, все пак, докато обикаляше светът, нямаше време за запознанства.




5. Характер
Приключенец, това беше точната дума, която го описваше най-точно. Нямаше как да не се забележи онзи пламък в очите му, когато се впускаше в някое приключение. Обичаще да обикаля света, заедно с родителите си и сестра си, да обикаля и да разглежда забележителностите, дори понякога да се забърква в неприятности, отчасти по вина на Сейди, разбира се, но пък за сметка на това разнообразяваха скучното му ежедневие. Иначе по принцип беше кротко, добре възпитано момче, което освен приключенията и фехтовката, но най-вече обичаше семейството си и сестра си, най-вече нея. Спортът също го беше научил на някои неща, като уважението на противника. За съжаление почти нямаше приятели, защото нямаше достатъчно време да завързва приятелства, но може би това щеше да се промени, когато отидеше да учи в Хогуортс, а може би нямаше да се промени нищо. Повече от всичко мразеше лъжата, харесваше откровените хора, а не тези, които криеха и премълчаваха нещо.


5. Външен вид
Според неговото мнение не беше кой знае какъв красавец. Джейдън беше високо, слабо, не кльощаво момче, високо 160 см, тежи 50 килограма. От баща си беше наследил къдравата кестенява коса, а от майка си - големите. тъмно сини очи. Рядко се усмихваше. Кожата му беше бяла и нежна. Стилът му на обличане е спортен - дънки, тениска, кецове или маратонки, но съшо харесваше да облича и дълги мантии.


6. Лик на героя


7. Отличителни белези , допълнително: няма
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
дир. Роземберг
Директор, преп. по Вълшебство и ръководител на дом "Рейвънклоу"
avatar

Брой мнения : 469
Join date : 24.11.2013
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на първокурсниците!   Чет Фев 19, 2015 12:06 am

Одобрен си, Джейдън! Пиши в шапката.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-bg.bulgarianforum.net
Септона Езборн
Втори курс - дом 'Грифиндор'
Втори курс - дом 'Грифиндор'
avatar

Брой мнения : 5
Join date : 19.02.2015
Местожителство : Манчестър

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на първокурсниците!   Чет Фев 19, 2015 3:27 pm

Име:Септона Езборн
Години:11
Кръв:чистокръвен

Семейство:Майка-Никол Флетчър и баща Дарън Флетчър,брат-Евън Флетчър,всички са чистокръвни.Майка му и баща му работят с мъгъли.
Лик-Jake Gyllenhaal

Характер:Най-важното,той е крайно особен и променлив. Обикновено е шумен и бъбрив.Когато е тих и замислен това е знак за останалите да си държат очите отворени. Безкрайно горд.Всички му казват, че е много умно за годините си момче.

Като цяло характерът му е като на две личности.Той е е доста чудат и странен. За сметка на това приемал и давал всякакви щури идеи, които водят до не-малко неприятности.

Принципно е наблюдателна личност, но има мигове, в които е доста разсеян. Инат е, голям при това. Упорит и когато си науми нещо го прави. Изказва гласно мнението си и го отстоява независимо от всичко, с което си навлича неприятности.

Не обича да му казват,какво и как да направи, приемам съвети и критики.. Гледа да стои надалеч от скандалите, но някак не му се получава. Често се оказва на подходящото място, в неподходящото време.В обобщение на всичко изказано по-горе,той е приятелски настроено и леко чудато дете.

История:Роден в град Манчестър.Майка му и баща му,макар и магьосници, са перфектно интегрирани в мъгълския свят.Работят заедно с мъгълите , изкарват добри пари и имат много приятели без магически способности.Преди да тръгне на училище , Анти бе свикнал да бъде център на внимание.Като малко дете , всички са му се радвали и никога не е изпитвал негативни чувства преди да тръгне на училище с обикновените деца.Годините в мъгълското училище са може би най-страшните години от живота му.В това училище всекидневно той се е чувствал унизен и то с право.Другите деца, които не харесват това , че Анти е ученолюбив , го наричали зубър, мамино синче , сополанко и други обидни думи.Пред тях той никога не е показвал чувствата си и е реагирал неутрално на тези подмятания , колкото и унизителни за него да са били те, но в къщи често е проронвал сълзи за това , че не може да си намери добри приятели.На празниците , когато се събираше цялото негово семейство , всички хвалеха баща му какъв спортист и купонджия е бил на времето , как се е оправял сам във живота, колко безстрашен е бил.За Анти , от една страна баща му беше истински герой и той много искаше да прилича на него , но от друга страна се срамуваше , защото колкото и да се опитваше не го биваше нито в спорта, нито в общуването с неговите връстници , нито пък беше кой знае колко смел , дори доста се страхуваше , въпреки че искаше много да промени това.Просто колкото и да се опитваше , не можеше да се контролира и често се разтреперваше , когато някое по-силно момче започнеше да се заяжда с него , например.Но колкото и да криеше от баща си какъв е в училище ,Анти знаеше за проблемите на сина си.Най-малкото на родителските срещи , класния на Анти бе обяснил всичко на баща му.Но в семейството всички избягваха тази тема и може би това беше най-голямата грешка , защото Анти не можеше да се оправи сам.Дните му бяха еднообразни , от вкъщи на училище , от училище вкъщи.В денят в , който обаче получи писмото от Хогуортс , може би точно в този ден той бе най-щастливото дете на света.
Допълнително:Описание/Външен вид:Той има чуплива черна коса,големи кафяви очи,луничаво светло лице,малко носле с лека гърбица,хубави бели зъби и тънко вратле.Не много висок ръст около 140 см,32кг.Устните му са тънки,бледо-червени.Има пъргава походка.Носи шапка,която сваля рядко,защото с нея се чувства по-защитен.Любим цвят червен,а има и талисман,който е един малък камък намерен в пещерата в края на града.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
дир. Роземберг
Директор, преп. по Вълшебство и ръководител на дом "Рейвънклоу"
avatar

Брой мнения : 469
Join date : 24.11.2013
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на първокурсниците!   Чет Фев 19, 2015 3:51 pm

Одобрен си! Можеш да пишеш в разпределителната шапка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-bg.bulgarianforum.net
Кайъл Суифтуокър
Втори курс - дом 'Грифиндор'
Втори курс - дом 'Грифиндор'
avatar

Брой мнения : 11
Join date : 25.02.2015
Age : 27
Местожителство : Габрово

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на първокурсниците!   Сря Фев 25, 2015 7:55 pm

1. Име - Кайъл Суифтуокър

2. Курс - 1

3. Години - 11

4. Кръв - чистокръвен

5. Външен вид
Черна чуплива коса, със тъмни, големи очи. Леко бледа кожа, слаб със издължено тяло и шия. Обича да носи черни дрехи, съчетани със по-светли и тук-там някой рък за контраст, но ако е загубил облог може и розово да навлече. Кайъл не носи нито пръстени, нито обеци, гривни или кръстче на вратът. Но пък липсата на аксесоари не винаги значи липса на характер.


6. Характер
- По принцип не тича след неприятностите, даже през повечето време ги избягва, но ако имаше възможността би яхнал метлата на секундата, в която чистачката я оставеше без надзор. Куидич запалянко? Не. По- скоро любител на почистващата техника от средновековието и високитe скорости - интересно, но тези две хобита сигурно бяха най- срещаните във това училище. Като изключим и прикритата мания за ядене на бобчета с различен цвят, чиите вкус никога не знаеш какъв може да се окаже(но вътрешно се надяваше да е с вкус на пудинг), младежът си беше съвсем нормален младеж. Обича конкуренцията, особенно ако има стимул и си заслужава да се докаже( потенциални състезания по надяждане бяха с предимство)

7. История
- Роден в малко градче край Глазгоу, Кайъл и приятелите му често излизали заедно на по сокче в близката сладкарница, домашно приготвеният пудинг с ягодов пълнеж и чаша топло какао му беше любимото ядене от деня. Благодарение на бързият си метаболизъм тялото му бързо изхвърляше материала, който в течение на времето щеше да оформи мазнини и за това не беше трътка. " Трътльо " обаче нямаше същият късмет, Трътльо или Трътлю за по- звучно беше най- добрият му приятел, това беше човекът с който обичаше да прави най- много от любимите си неща и най- много от тези неща бяха като че ли яденето и храносмилането, както обаче споменах, Кайъл беше по- бързият от двамата и в едното и в другото, а за третото на което му викат номер 2 е ясно. Нямаше как просто да са наравно във всичко. Докато един ден, когато момчето стана на 10 години и нещо, даже може би 11 и получи писмо от Хогуортс, той отиде при родилите си ги попита:

- Какво е това училище за магии? Мамо, тате, обещахте ми да ме запишете в училище за дегустатори на храна, не искам да ставам фокусник. Въпреки че съм се опитвал през годините, друго освен да накарам пудинг да изчезне, не мога.

- Кайъл, миличък... вярваш или не, ти си магьосник! Също като мен и баща ти, миналата седмица трябваше да ти разкрием тази тайна, но нали баща ти мина в отпуск, а отдавна искахме да отидем на почивка само двамата и решихме да те въведем в светът на магьосниците набързо, без да имаш време да го обмислиш. Та, момента дойде.

- Ооо.... обмислих го, щом съм магьосник значи ще мога да създавам храна от нищото? Участвам!

- Да... относно това. Как да го кажа без да нараня чувствата ти... ти... твоите сили...
- Скъпа, нека аз обясня. Сине, силите ти се проявиха доста рано, всъщност толкова бяхме учудени от твоите способности, че решихме да не ти казваме докато не дойде този момент в който ще почнеш да ги осъзнаваш и контролираш. Всъщност несъзнателно ти направи една магия от доста голям ранк, тип "защитна магия", която предпазва тялото ти от болести като диабед, също така и затлъстяване. И това което наричаш " изчезващият пудинг ", пудингът реално не изчезва, той просто се материализира в тялото на друг човек, най- често в този който седи най- близко до теб. Сине... ти си виновен че Трътлю изглежда така.

- Какво? Живял съм в заблуда че съм ял пудинг през целият си съзнателен живот, а всъщност не съм вкусвал? ... така или иначе името на Трътлю трудно се изговаря. Може би е за добро че се е получило така.

И така след като разбра че има магически сили, младото момче напътствано от съветите на майка си и баща си, започна интензивна няколкодневна ориентировъчна консултация за това какво го очакваше в магическият свят. И тъй като времето беше малко, единственото което успяха да му предадат като знания бяха няколко съвета по куидич. Оказа се че мърдащите хора яхнали метли, не бяха артикули от някой филм-фантастика, а беше истински спорт. Това беше достатъчно за младежът да замени пудингът с метла и му стана фикс идея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Проф. МакКормик
Зам. директор, преподавател по Отвари и ръководител на дом "Слидерин"
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 01.12.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на първокурсниците!   Сря Фев 25, 2015 8:48 pm

Добре дошъл. Одобрен си. Пиши в разпределителната шапка.

------------------------
i wanna do bad things with you ,
when you came in the air went out and every shadow filled up with doubt i don't know who you think you are but before the night is through i wanna do bad things with you i don't know what you've done to me but i know this much is true i wanna do bad things with you --------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Роузи Милс

avatar

Брой мнения : 2
Join date : 19.03.2015

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на първокурсниците!   Пет Мар 20, 2015 3:50 am


1. Име- Роузи Милс

2. Курс - 1

3. Години - 11

4. Кръв - Не познава родителите си и поради тази причина дори самата тя няма отговор на този въпрос
5. Външен вид - Роузи е най-обикновено дето. Едно малко ангелче - русолява коса, дълбоки сини очи, нормална за  възрастта височина и слабичко телосложение. Да зъбките и още не се бяха подредили в перфектна усмивка, но въпреки това, в редките, когато на розовите и устни се появеше усмивка, сякаш стаята се озаряваше. Обаче всеки можеше да види, че тези иначе красиви детски очи бяха изпълнени с тъга и отчуждение, а слабичкото тяло се дължеше на пътите, в които в сиропиталището или при поредното приемно семейство, забравяха да и дадат и трошичка хляб.


6. Характер- Роузи е много интелигентно и прозорливо дете. Очите и наблюдават с любопитство и е винаги изпълнена с желание за нови знания. Освен това тя е и много затворена в себе си, рядко говори, с когото и да е било и няма приятели. Всички я смятат за особнячка и гледат да я избягват. Въпреки това тя е едно добро дете, което чака съдбата да му се усмихне, за да може да покаже в колко позитивна личност може да се превърне.  Обича страшно много да чете книги, защото това е единственият начин да избяга от реалността. Тя проявява загриженост и обожание към всякакви животинки и винаги е мечтала за домашен любимец кученце, но  прекрасно знае, че това няма как да се случи.

7. История -
Зарязана от родителите си още като бебе, Роузи израства в сиропиталища и приемни семейства. Мести се много и така и не успява да намери своето място в света. За капак на всичко около нея се случват разни неща, които тя не може да си обясни, а това наистина я плаши. Всичко започва, когато е на 5. Жената от приемното и семейство и крещяла и я обвинявала за нещо, което не е направила, без да знае какво се случва и повлияно от гнева на неразбиращото дете, врящата на котлона янхия изригва с такава сила, че превърнала цялата кухня в кочина. Да това не е доказателство, че особнячка, дори напротив, тогава пет годишното момиченце няма и представа, че тя е направила това, но скоро осъзнава, че има нещо различно в нея. Един куп такива случки я карат да се плаши от себе си и освен това тези малки произшествия отблъскват всички около нея. Захвърляна, прехвърляна насам натам и никога намерила своето място, може би сега най-после Роузи ще открие кътчето в света, където няма да е лудото дето, сирачето, особнячката, а щеше да е просто Роузи Милс, едно момиченце с надежди един ден животът и да потръгне в по-светла посока.

Лик: Ел Файнинг
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
дир. Роземберг
Директор, преп. по Вълшебство и ръководител на дом "Рейвънклоу"
avatar

Брой мнения : 469
Join date : 24.11.2013
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на първокурсниците!   Съб Мар 21, 2015 5:14 pm

Пиши в шапката! =Р
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-bg.bulgarianforum.net
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Герои на първокурсниците!   

Върнете се в началото Go down
 
Герои на първокурсниците!
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts BG :: Първи стъпки :: За училището...-
Идете на: